Град Ахтопол - нрави и обичаи

                 Когато Бог решил да сътвори Странджа, не изрекъл нито дума - само се усмихнал. И от тази божествена усмивка тя се родила. Скътала я в себе си Странджанската земя и я запазила во веки веков. Затова и днес продължава да прилича на усмивка – сдържана, загадъчна, неуспяла от скромност да се излее в щедър смях. Откъдето и да я погледнеш, обгърната в меки, вълнообразни контури, тя плува, струва ти се, в безкрая...
                Исторически факт е именуването на Странджанския масив в древните епиграфски паметници като Астейска планина, на името на тракийското племе а с т и, живяло по тези земи над Византион.  

              Несъмнено желанието за един по-друг тип култура - по-топла, по-ярка по тонове, по-експанзивна и артистична по настроение, намира своя пристан в дебрите на Астея. Интересните археологически обекти очароват посетителите със своето величие и мистичност: долмени, тракийски светилища, жертвеници, мегалитни гробници, надгробни могили и некрополи са безмълвните свидетели на събития отпреди хилядолетия по тези земи.  

               Особен колорит внасят самобитния фолклор, обредите и обичаите на местното население, като: Кукеровден, Лазаровден, Великден, Еньовден, Пеперуда и Коледуване, които разпалват въображението и стоплят душата. Странджа е земя на църкви и параклиси пръснати навсякъде из планината, наричани в този край "манастирчета". Тук витае една загадъчна духовност, която по неповторим начин допълва впечатленията от красивата природа и зрелищни пейзажи.
                Странджанският етнос притежава уникално присъствие на обреди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Забележителна особеност са изобилието от летни веселия - "панагири", на които цяло село (преди, а и сега се възражда отново) се отдавали на почивка през жарките дни. Само тук може да се срещнат обичаи като "филек", "Мара и Лишанка", както и мистичните нестинари. Нестинарството е неповторимо явление, което не е само зрелище - ходене върху жива жарава от боси хора, а и стар древно- жречески обичай от античността.
                Нестинарският обряд и до днес се практикува, всяка година в деня на Св.Св. Константин и Елена - 3-ти юни (по стар стил). Въпреки, че вековете са наложили своя отпечатък върху изумителния танц върху жарава, този действащ от тракийско време ритуал е успял да запази и до днес основните си черти.
                Легендата разказва...  

 "Когато някога светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. За да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред селото Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогава един момък, не само, че прескочил огъня, но почнал и да играе в него. Тогава Бог казал: "Този момък да се казва Константин". Но момъкът казал на бога, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома играла и я нарекли Елена. От тогава в огъня почнали да играят и жени."... 

                Нестинарството е в чест на летния слънчев кръговрат, съпроводен с обредно обхождане на селото с иконите на Константин и Елена, и с нестинарски тъпан, които имат за цел да пропъдят болестите и да се придобият повече здраве и плодородие в селото.

                 Това е езически обичай на християнска почва, чуждо на нашите обичай и вярвания явление. Нестинарството е харизма – то избира човека, а не човека него. Човек се ражда такъв. То е от тези обредни системи чиито корени са много дълбоко в самото възникване на представата на човека за земното и свещеното. Уникалността на чудото е играта в огъня, която се предава от поколения на поколения. По време на играта в огъня нестинарят изпада в транс и стига до особени измерения от където черпи информация за миналото, настоящето и бъдещето. Танца върху огъня е около две минути, без предпазни средства, а самия ритуал може да продължи и на следващата вечер.