Град Ахтопол - лов и риболов 

             Сладководните риби на Странджа предлагат богати възможности за туристите – въдичари. В Странджа няма да се налага да се редите на опашка, нито пък ще улавяте риби, които са хващани толкова пъти, че вече имат имена. Напротив, ще имате шанса да извадите диви и борбени екземпляри.

              Що се касае до морския риболов Странджа има може би най-красивото крайбрежие на Балканския полуостров. Хубавите плажове, пясъчните заливи, лагуните, естуарите, клифовете, плитчините, скалистите носове и полуостровчета са приютили многобройни морски обитатели. В морето e разрешен също и подводният риболов, с който е особено известен град Ахтопол.
               В Черно море са известни над 130 вида риби, от които 60 вида са предмет на риболов. 
               Най-изобилна е хамсията, която преобладава в източната част на морето. На второ място е цацата, която се размножава далеч от бреговете. През пролетта мигрира по западното крайбрежие. Тези два вида са основата на хранителната верига за по-големите хищни риби.  

             Мигриращи риби обект на риболов по нашето крайбрежие освен цацата и хамсията са още: леферът, карагьоза, паламуда, сафрида, заргана, иларията, змарида и др.
                От дънните риби най- голямо стопанско значение има калканът и попчето. В малки количества се ловят барбун, меджит и др.
                Най-използваните риболовни съоръжения са: таляна, гаргъри, грипаволите с различна дълбочина и размер на очите, в зависимост от това за каква риба са предназначени, фустанелата и садето. 
                Таляните са съоръжения за пасивен риболов на хамсия, цаца, скумрия, паламуд, сафрид, карагьоз и др. и представляват умело направени капани от пръти, шамандури и мрежи.
                Най-голямата моруна, уловена в таляна на „Ахтос”, тежи 536 кг., и от нея е добит около 80 кг. хайвер.
                За любителите на подводния риболов интерес представляват: кефалалът, лавракът и спаритът.

                На няколко места са създадени ловни полета и резервати, които допринасят за опазване на животинското и дивечово богатство на Странджа.
                Особен интерес за ловците от цяла Европа представлява Горския Бекас, който се среща в района на Странджа.
                Той е сравнително едра птица. Основното при протичането на лова са наблюденията и търсенето на тази толкова скришна и потайна птица, трудната, изискваща майсторска стрелба. Още повече, че на бекаси се ловува от началото на ловния сезон през август до края на февруари, така че всекисезон крие своеобразна прелест за ловците. 
                Очите на бекаса са разположени така, че секторът на стереоскопичното му зрение напред е около 20 градуса, назад - 30 градуса, тоест, птицата вижда по-добре след себе си. Тази защитна приспособеност й помага предварително да забележи пернатия хищник или друга опасност и да я следи, без да мърда глава.
                Истинските ловни излети специално за лов на бекаси започват с опадването на листата на дърветата и появяването на първите утринни слани - някъде около началото на ноември.  
                Бекасът излита тихо и вертикално нагоре, при което лъкатуши виртуозно между клоните на дърветата. Издигнал се над тях, той полита хоризонтално и за миг изчезва от погледа. Това прави стрелбата по него изключително трудна. Прицелването по вертикално излитаща птица е трудно, защото, за да дадем нужното предварение, е необходимо да я покрием с цевите, при което я губим от погледа си. Още повече че обраслата местност не ни позволява да я пускаме да се отдалечи, за да я покрием с по-широк сноп сачми. Обикновено по бекаси се стреля на десетина-петнадесет метра, когато сачмите се движат все още групирано, и за да уцелим, трябва много точно да се премерим. И се получава така, че на една ударена птица се падат поне по 4-5 изстреляни патрона. Но даже и тогава можем да се считаме за добри стрелци.
                С настъпването на зимата тези птици с не много твърди клюнове все по-трудно добиват храната си от замръзналата почва и отлитат към райони с по-мек климат. Не е задължително това да бъде чак в Африка. В определени местности и страни ловците признават само лова на бекаси и се обединяват в клубове със свои печатни издания. Там се произвеждат и много художествени изделия, свързани с този аристократичен лов. Защото той е съпроводен от много емоции, от пребиваването в разноцветната есенна гора и храсталаци, от спортния елемент, от трудната стрелба по бързо излитащата птица, от радостта при добиването на редкия трофей и от приятната умора след напрегнатия ловен ден.
                Най-подходящи са патроните със сачми N 6-8, в зависимост от разстоянието, на което ще стреляме вдигналата се птица. Бекасът е крехка птица и, засегнат дори само от една сачма, лесно пада.