Ахтопол
е разположен на малък скалист полуостров на Черно море, в подножието на Странджа планина. Курортен център, който предлага неповторимо съчетание на морето с тихи плажове и планината с пешеходни маршрути и горска прохлада.
Празникът на града е в деня на „Св. Св. Константин и Елена”.
В акваторията на Ахтополския залив са открити каменни, оловни и железни котви. Каменните се отнасят към тракийската древност и датират от началото на І-вото хилядолетие пр. Хр., оловните са от периода на древногръцката колонизация, а железните са от римската епоха и Средновековието.
Отделни находки показват, че на Ахтополския полуостров е имало селище още през новокаменната и медно каменната епохи. Откриват се следи от траките, живели тук през бронзовата епоха и ранно железните векове (Х-VІІ в. пр. Хр.).
Основаването на Агатопол от атиняните може да се датира около 430 г. пр. Хр. и да се свърже с действията на Перикъл в Черноморския басейн.
По време на Преображенското въстание в 1930 г. Агатопол наброява 400 старинни къщи с архитектура, подобна на тази в Созопол и Несебър. До Балканската война (1912 г.) в пристанището домуват много лодки и гражданите му имат 45 кораба, които плавали не само в Черно море, а достигали Беломорските и Средиземноморските пристанища.
След Балканските войни гръцкото население напуска България и в Ахтопол се заселват източнотракийските бежанци.
През октомври 1918 г. стихиен пожар унищожава старинния град, ведно с голямата митрополитска църква „Успение Богородично” и повечето църкви и параклиси в града – над 100 на брой. Съвременният
Ахтопол
изцяло е построен наново на мястото на стария град.