ТЕМА: Индипасха

Индипасха
Дълбоко в сърцето на магичната Странджа се намира едно от най-тайнствените и мистични места – Индипасха. Скрито сред гъсти гори, древното тракийско оброчище е съществувало от векове и само посветените знаели как да го открият. Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения и да гадаят бъдещето. Слизайки до свещената Индипасха те славели бог Слънце и Земята-майка.
Минали векове и пътя до оброчището бил забравен. Гъстите странджански гори скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. То било открито отново от един бивол. Според легендата един селянин имал бивол, който ослепял. Дожаляло му на човека да го убие и го пуснал на свобода. След три дни животното се върнало оздравяло в къщата на стопанина си. Прибрал го зарадван човека, но забелязал, че понякога волът изчезва и после се прибира. Станало му интересно, проследил го и така открил извор, от който бликала жива вода.
Днес Индипасха също е трудно откриваема. Ако все пак решите да я потърсите е по-добре да си наемете водач от близкото село Граматиково. Ако решите да сте Индиана Джоунс в съвременен вариант има два пътя които ще ви изведат до там. Единият започва от местност "Качул" в близост до Граматиково. Продължавате по горски път и след 6-7 км. ще достигнете разклон с табела сочеща към светилището. Преходът се извършва пеша. Указателните табели са малко и има вероятност да се лутате из гората без успех.
Вторият маршрут минава през Малко Търново към село Сливарово. На няколко километра от селото има указателна табела за светилището.Този път е много лош и е добре да сте с джип, но указателните табели са доста и няма да се объркате. Следвайки указателните табели ще достигнете до равно място, където са поставени дървени маси и пейки и това е знак, че почти сте достигнали светилището.
Индипасха се намира в дълбоко врязания каньон на Аязмовската река. За да достигнете до оброчището трябва да се спуснете по стръмна горска пътека, но усилията си струват. Мястото е мистично и уникално, а от гледката секва дъха. И през най-светлата част на деня тук цари полумрак, а тишината е неестествено плашеща.Усещането е неописуемо с думи и шокиращо. На това място се сблъскват езическото и християнското.
Пред смаяните погледи се разкрива коритото на почти изчезнала рекичка, а над нея са надвиснали две огромни скали, под които се е образувала малка ниша.От нея извира бистра и студена вода. Смята се,че водата е лековита и нейната сила е най-голяма една седмица след Великден. Оттам идва и името на местността, защото Индипасха означава пет дни след Пасха (Великден). Хората се лекуват с водата, за която вярват, че ще им донесе здраве или ще сбъдне съкровените им желания.
Странното е, че сред цялата тази езическа атмосфера, точно през езерцето е скован малък дървен параклис, където се палят свещи за здраве.
Този сблъсък на езическо и християнство може да не допадне на всеки, но към Индипасха никой не може да остане равнодушен.

Оброчище Индипасха: Нито на земята, нито във водата...
Оброчище Индипасха в Странджа, недалеч от българо-турската граница, е едно от мистичните, малко познати места в тази част на България. Хилядолетният живот на свещените места в планината може да се види много ясно и тук, където се преплитат езически и християнски вярвания.
Мистичното скално оброчище Индипасха край село Сливарово е едно от най-загадъчните места в Странджа. Древното скално светилище, припознато и от християнството, е още един от примерите за хилядолетния континюитет на свещените места в Странджа. Все по-популярно става и вярването, че там се лекуват болести, като се закачи парче от дреха от болното място.
При първото виждане на Индипасха, не можем да се отърсим от усещането, че наподобява на сцена от филм. По подобен начин пристъпва човек, който вижда Индипасха за пръв път. Огромна стръмна скала с големи каменни късове около нея, извор в дъното, лиани, които висят по няколко метра от камъните, мъх, дебел няколко сантиметра. Буковата гора в Странджа е запазила влагата и водата. Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Слънцето не стига до него, а влагата се усеща дори и във въздуха.
Наслагваните с хилядолетия вярвания са направили мястото и християнско светилище – наред с древното оброчище, днес се издига свещник и грубо сглобен параклис, на който са оставени християнски икони. Хората са донесли икони на светците, които са почитали. Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец. Опитите да бъде преведено името като „след Пасха” или дори „анти Пасха”, само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Местните вярват, че тук и траките са правили своите жертвоприношения.
Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огънят от свещите, запалени в християнския свещник, въздухът, в който висят в ничието пространство лианите, дълги понякога повече от 15 метра, водата – изворът в дъното на скалата, земята – скалата, събрала хилядолетни вярвания и традиции.
Индипасха е едно от най-необичайните за туристически посещения места. Вярата, че лекува болести, е накарала хората да закачат парчета от дрехите си по лианите и да ги вмъкват между камъните. Дрехата трябва да „виси” във въздуха, да е нито на земята, нито във водата. Така болестта ще остане в ничието пространство. Чорапи, фанелки, дори бельо висят по лианите и по неповторим начин съчетават християнските с езическите вярвания.
Легендата за светилището я разказват някои от възрастните хора от обезлюдените села по българо-турската граница. Един човек имал бивол, биволът остарял и ослепял, пуснали го в гората, но след няколко дни се завърнал, прогледнал. Това се повторило няколко пъти и тогава хората проследили бивола и видели мястото, където се трие във водата, след което – проглежда отново. Оттам тръгва и вярването за „живата” вода, която лекува болести, изцерява недъзи.
Когато се ражда Зевс, жената на Кронос – Рея, го скрива в пещерата, за да не го погълне баща му, както предишните пет. И хуритите играят, вдигат шум, за да не чуе Кронос неговия плач. В пещерата Зевс расте, кърми го козата Амалтея. Когато Кронос научил това, я наказва, но за да не я оскверни, свещената коза, тя е закачена да виси. За да е нито на земята, нито във водата. Тогава не се намира, все едно - не съществува. Тук виждаме точно този най-древен култ, с почитането на четирите космически стихии в първичния вид, най-стар, хилядолетен. Тук няма архитектурно усвояване на пространството. Това е едно свещено пространство, с лечебна вода, животворяща вода, животворяща скала, въздуха. Това е най-древното възможно светилище, което е живо и днес. Тук се идва неделята след Великдена. Скалата е вярвана като първоматерия. Едно от най-сериозните вярвания е, че хората произхождат от скала, камък, от който е и самата глина, мислена по същия начин. Камъкът затова е почитан, носен, оставян на свещени места.

Мистичното светилище Индипасха е скрито в сърцето на Странджа, близо до дендрариума Качул. Тук се пресичат обичаи от различни религии. Вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. И ние успяхме да достигне до тайнственото място.
Странджа крие много тайни. Вековни загадки и тайнствени сили пресичат мястото на срещата на планината и морето. Индипасха или пасха завладява още с произнасянето на името. Пътят до тайнственото светилище, скрито в долината на Аязмовската река, носи уникални емоции. Не всеки, запътил се натам, успява да намери мястото. Но този, който го достигне, прави много открития.
Индипасха е било почитано още от траките. За там се предполага че водата е лечебна. Там са се извършвали и безкръвни жертвоприношения, които са почитали бога Слънце и Земята майка.
Само птиците, водата и листата напомнят, че това не е картина или филм, а реалност. Тук времето е спряло заедно с историята на предметите, оставени от хората. Легендата разказва, че мястото носи особена сила най-вече с лековитата си вода.
Легендата разказва: Един човек имал биволи. Единият ослепял и той се чудил какво да прави и си рекъл - ще го пусна надолу по дола, ако си дойде.
След време биволът се върнал - човекът го проследил и видял, че пие вода точно до скалата.
Хората идват на тайнственото място и вярват, че тази вода ще излекува болката им. Оставят дрехи, икони, палят свещи и си тръгват с надежда. В древността тук са извършвани поклонения точно по време на Пасха - за изцеление и здраве.
Тук всеки оставя материята, за да си тръгне с духовен подарък. Но както казват местните хора, невидимата и необяснима сила решава кой, доколко и как да дари.

След Качул трябва да тръгнете по чакълен път, който се намира в ляво от Дендрариума. След около 4 км каране по тесен и не много добър път ще видите табела за Индипасха.
За да достигнете до тракийското оброчище, трябва да поемете пеш по тесен горски път и след 15-20 минутно изкачване сред вековни дъбови и букови гори ще достигнете до равно място, където има поставени дървени маси и пейки, където можете да си отдъхнете, защото почти сте стигнали крайната си цел. Вляво от пейките следва много стръмно спускане в дълбок усоен дол, наречен Аязмовски. Спускането е кратко, но с всяка крачка става все по-тъмно и тихо. Усещането е невероятно и някак тайнствено. Ще се озовете в тайнствен сумрак, а пред вас лековитата вода на Индипахса ще се стича от огромна надвиснала скала. И на това магично, езическо място, до малкото аязмо е издигнат малък дървен параклис. Сблъсъкът на езическо и християнско е шок за повечето хора, посетили свещеното оброчище, но споменът за това уникално място остава завинаги.

Смята се, че водата от аязмото е най-лечебна една седмица след Великден. Тогава на оброчището се правят курбани за здраве.
В дерето край оброчището е скрито и Геокеш "съкровище".