Ахтопол - флора и фауна 

Флора 

              Ахтопол, като част от Странджанския масив притежава специфична растителност, особеност, която се отличава от европейските растителни формации и се доближава до понтийско – евксинската флора на Кавказ. ahtopol-zelenikaФлората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност.  Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотиченхарактер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. ahtopol-vekovno-darvo Ahtopol-bqsno-darvoЕндемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само вСтранджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”.  Сред най – интересните видове са: странджанска зеленика; странджанска боровинка; тис; кримски чай; пирен; Йорданово подрумиче; битински синчец; странджански дъб;мушмула; калуна; източен бук; странджанско сапунче; тамянка; понтийско (странджанско) бясно дърво; червена пираканта и др.ahtopol-vodni-lilii Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа. Символ на парка е цъфтящата с приказнокрасиви огромни виолетови цветове странджанска зеленика. Над 75% от площта на парка е заета от дъбови и букови гори. В тях се срещат кавказки, средноевропейски и мадитерански представители на растителния свят.  

 

Фауна

ahtopol-kukumqvka           Странджанският регион, включително крайбрежната ивица на Ахтопол, е един от най-богатите на животински видове в България. Разнообразието и идентичността на видовете е много добре запазена, тъй като в продължение на десетилетия достъпът до планината е бил ограничен поради близостта на държавната граница. Птиците в Странджа планина са особено многобройни. През определени периоди от годината броят на птиците достига 257, което представлява 68% от всички птици, които могат да се намерят в България. Голяма част от тази бройка са мигриращи птици, тъй като един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – ВИА ПОНТИКА (Черноморски маршрут) минава над Странджа планина. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. 17 вида птици са включени в Червената книга на България, а 1 – в Световната червена книга.  

ahtopol-stork             В областта между устието на река Велека, местността Царското кладенче, река Силистар и нейния естуар на юг в зависимост от сезона може да се наблюдават: малка бяла, сива и гривеста чапла, бял и черен щъркел, малък ястреб, жалобен синигер, жълта овесарка, гривеста рибарка, лопатарка, градински пъстър кълвач, папуняк, орел рибар, тръстиков и ливаден блатар, осояд, обикновен и белоопашат мишелов, червенонога ветрушка и др.

            В парка се срещат 54 вида бозайници, ahtopol-wolf-valk gligan-wild-boarкато вълци (популация от 20-25 броя), диви свине (460), сърни (660), чакали (2000), диви котки, зайци. Особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида всички включени в Световната „Червена книга” и списъците на различни конвенции и споразумения. Интерес представлява и тюлена монах също включен в Световната „Червена книга”. В Националната “Червена ahtopol-bat-prilep ahtopol-lovкнига” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.

          Херпетофауната в парка е представена  от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. ahtopol-kostenurka ahtopol-faunaС най – голямо значение са четирите вида сухоземни  и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстърсмок, жълто- коремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др.

              Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. В Световната „Червена книга” са записани 12 вида.

              Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В Световната „Червена книга” са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа” е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна.

ahtopol-dolphin-delfin               В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега около Ахтопол се срещат 48 вида риби, от които 2 са в Световната „Червена книга”.
                В морето от бентосните (дънните) животни представители са: черната ядлива мида, заела подводната част на скалите край брега, карболомията и бялата пясъчница, заровени в пясъка на плажовете, рядко срещаните стриди„ветрило” и „калпаче”.
                Охлювите, населяващи плитката крайбрежна зона, бележат изключително голямо разнообразие. Рапанът – най-големият от тях, се заселва в акваторията на Ахтопол около 1950 г., за да стане напаст за мидите към 1980 г.
                Ракообразните са представени от най-големия черноморски крив рак паур, големия бял рак карцаля, черното криво раче, скаридата. Бялото плуващо раче живее на колонии по пясъчното дъно. Рядък представител на правите раци в пясъчната зона е и правият пясъчен рак. В малките ручеи под камъните и на брега живее кривият земен рак. Прави раци се срещат и в най-долното течение на р. Велека.
                Между кафявите водорасли се крие морският паяк.
                Най-често срещаните дънни крайбрежни риби са 10 вида попчета, морското сомче, скорпитът, четири вида морски кучета и лапини. В дълбоките води летува калканът, писията, морската котка и морската лисица. Есента край брега мигрира черноморската акула.
                Стопанско значение имат пасажните и мигриращи риби – паламуд, сафрид, лефер, барбун, копърка и кефаловите риби.
Черноморската скумрия до 1963 г. масово мигрираше край брега на района през м. май и ноември. Отбелязвани са години на голям улов и такива на слаб, но никога не е забелязано толкова дълго прекъсване на миграцията.

   

Гласувай за сайта  

Натисни тук
Препоръчай страницата в търсенето с Google
   

Времето в Ахтопол  

Времето в Ахтопол
Времето в Ахтопол
   

Реклама  

Реклами от Google
   
© ALLROUNDER